29 янв. 2019 г., 22:59

Зимна свобода

2K 2 2

Зима се белее, виелица се вее. Снежно бяла

кожа, върху нея устни топли да положа....

твоите вопли да отложа. Гледаш към

звездите, възпираш ти сълзите.

 

Студеното сърце не ще усети, че хванати сме 

за ръце, допрели гърбове. Ангели без криле

взрени в нощното небе. Падаща звезда,

наближаваща беда. Прегръщам те през рамо,

знаейки че е твърде рано.

 

Пръсти сме преплели, погледи сме вплели.

Трепкаво поемаш дъх, седнала на 

заснежения връх. Леко се привеждам, дъхът

ти аз усещам. Зимната целувка, като пролетна

милувка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pamela M. Minkovska Все права защищены

Благодаря на Ники за тази хубава зима. <3

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...