Зимна свобода
Зима се белее, виелица се вее. Снежно бяла
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме
за ръце, допрели гърбове. Ангели без криле
взрени в нощното небе. Падаща звезда,
наближаваща беда. Прегръщам те през рамо,
знаейки че е твърде рано.
Пръсти сме преплели, погледи сме вплели.
Трепкаво поемаш дъх, седнала на
заснежения връх. Леко се привеждам, дъхът
ти аз усещам. Зимната целувка, като пролетна
милувка...
© Pamela M. Minkovska All rights reserved.
