Зимна утрин
Снощи навалял е
пухкав бял снежец.
Всичко той застлал е
със килима мек.
Сутринта аз ставам.
Бързо се оправям,
грабвам си шейната
и - към стръмнината.
Там са вече всички:
Катя, Дани, Ани.
Пускаме се с песни,
с викове лудешки.
И до късна вечер
там се чува глъч.
А когато трябва да се прибера,
казвам аз така:
"Утре пак ще дойда
рано сутринта,
на пързалката чудесна,
пак да пея песни
и да летя аз като стрела".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Дюлгерова Все права защищены
