Снощи навалял е
пухкав бял снежец.
Всичко той застлал е
със килима мек.
Сутринта аз ставам.
Бързо се оправям,
грабвам си шейната
и - към стръмнината.
Там са вече всички:
Катя, Дани, Ани.
Пускаме се с песни,
с викове лудешки.
И до късна вечер
там се чува глъч.
А когато трябва да се прибера,
казвам аз така:
"Утре пак ще дойда
рано сутринта,
на пързалката чудесна,
пак да пея песни
и да летя аз като стрела".
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
