10 дек. 2024 г., 22:19  

Зимна утрин

359 0 0

Събуждам се в този ранен час

Навън – много сняг, студ и мраз.

Кога отмина тази година?

Въздишам аз с капка вина

 

Може би обречени 

Да не бъдем вечни

Алчни за време, пари

Пропускаме радостните дни

 

Заблудени търсим винаги повече

Може би затова той ни обрече

Кратко да бъдем тук

Или може би напук

 

Никой не ще узнае

Но и не може да признае

Че изпускаме важното

В търсене на богатството

 

А времето никой не чака

И накрая осъзнаваме сами

Какво наистина сме изпуснали

Моменти, струващи повече от всичките пари

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Нитова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...