Събуждам се в този ранен час

Навън – много сняг, студ и мраз.

Кога отмина тази година?

Въздишам аз с капка вина

Може би обречени 

Да не бъдем вечни

Алчни за време, пари

Пропускаме радостните дни

Заблудени търсим винаги повече

Може би затова той ни обрече

Кратко да бъдем тук

Или може би напук

Никой не ще узнае

Но и не може да признае

Че изпускаме важното

В търсене на богатството

А времето никой не чака

И накрая осъзнаваме сами

Какво наистина сме изпуснали

Моменти, струващи повече от всичките пари