10.12.2024 г., 22:19  

Зимна утрин

355 0 0

Събуждам се в този ранен час

Навън – много сняг, студ и мраз.

Кога отмина тази година?

Въздишам аз с капка вина

 

Може би обречени 

Да не бъдем вечни

Алчни за време, пари

Пропускаме радостните дни

 

Заблудени търсим винаги повече

Може би затова той ни обрече

Кратко да бъдем тук

Или може би напук

 

Никой не ще узнае

Но и не може да признае

Че изпускаме важното

В търсене на богатството

 

А времето никой не чака

И накрая осъзнаваме сами

Какво наистина сме изпуснали

Моменти, струващи повече от всичките пари

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Нитова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...