8 янв. 2011 г., 22:26

Зимни настроения

932 0 2

                            1.

Стелят се бели зимни мъгли

и полека поглъщат света.

Ето: изчезват дървета, коли,

разтопяват се улици и къщя.

 

Плътно загръща се цяла земята

в млечнобелия си лепкав шал.

А мъглата пълзи и облепя душата

с извечната човешка печал.

 

 

                            2.

Дървесата осъмнаха в бяла одежда

и кокетно полюшнаха клони.

А отгоре небето изпод тъмни вежди

ги обстрелваше с погледи злобни.

 

Но погали ги вятърът с ледени длани

и притихна във няма възхита.

После засвири. А те, замечтани,

танцуваха мислено "Компарсита".

 

 

 

                         3.

Скътала във снежната си пазва

влюбени въздишки, ларви, семена,

зимата вълшебна приказка разказва

как там, в далечна слънчева страна

 

една царкиня ден и нощ мечтае,

венци плете от дъхави цветя

за принца на сърцето си... Кой знае,

може и да го дочака тя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита Нова година и на теб!Бъди здрава!Желая ти много творчески успехи през 2011
  • "Скътала във снежната си пазва

    влюбени въздишки, ларви, семена,

    зимата вълшебна приказка разказва

    как там, в далечна слънчева страна"...

    Красива ти е зимата-
    и влюбена и топла...
    (Все дефицитни стоки
    за нашето съвремие)
    Дано поне принцесата
    дочака принц напролет.
    На приказката краят
    да е щастлив и весел!

    Честита Нова година, Мари!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....