8.01.2011 г., 22:26

Зимни настроения

912 0 2

                            1.

Стелят се бели зимни мъгли

и полека поглъщат света.

Ето: изчезват дървета, коли,

разтопяват се улици и къщя.

 

Плътно загръща се цяла земята

в млечнобелия си лепкав шал.

А мъглата пълзи и облепя душата

с извечната човешка печал.

 

 

                            2.

Дървесата осъмнаха в бяла одежда

и кокетно полюшнаха клони.

А отгоре небето изпод тъмни вежди

ги обстрелваше с погледи злобни.

 

Но погали ги вятърът с ледени длани

и притихна във няма възхита.

После засвири. А те, замечтани,

танцуваха мислено "Компарсита".

 

 

 

                         3.

Скътала във снежната си пазва

влюбени въздишки, ларви, семена,

зимата вълшебна приказка разказва

как там, в далечна слънчева страна

 

една царкиня ден и нощ мечтае,

венци плете от дъхави цветя

за принца на сърцето си... Кой знае,

може и да го дочака тя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита Нова година и на теб!Бъди здрава!Желая ти много творчески успехи през 2011
  • "Скътала във снежната си пазва

    влюбени въздишки, ларви, семена,

    зимата вълшебна приказка разказва

    как там, в далечна слънчева страна"...

    Красива ти е зимата-
    и влюбена и топла...
    (Все дефицитни стоки
    за нашето съвремие)
    Дано поне принцесата
    дочака принц напролет.
    На приказката краят
    да е щастлив и весел!

    Честита Нова година, Мари!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...