8.01.2011 г., 22:26

Зимни настроения

929 0 2

                            1.

Стелят се бели зимни мъгли

и полека поглъщат света.

Ето: изчезват дървета, коли,

разтопяват се улици и къщя.

 

Плътно загръща се цяла земята

в млечнобелия си лепкав шал.

А мъглата пълзи и облепя душата

с извечната човешка печал.

 

 

                            2.

Дървесата осъмнаха в бяла одежда

и кокетно полюшнаха клони.

А отгоре небето изпод тъмни вежди

ги обстрелваше с погледи злобни.

 

Но погали ги вятърът с ледени длани

и притихна във няма възхита.

После засвири. А те, замечтани,

танцуваха мислено "Компарсита".

 

 

 

                         3.

Скътала във снежната си пазва

влюбени въздишки, ларви, семена,

зимата вълшебна приказка разказва

как там, в далечна слънчева страна

 

една царкиня ден и нощ мечтае,

венци плете от дъхави цветя

за принца на сърцето си... Кой знае,

може и да го дочака тя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита Нова година и на теб!Бъди здрава!Желая ти много творчески успехи през 2011
  • "Скътала във снежната си пазва

    влюбени въздишки, ларви, семена,

    зимата вълшебна приказка разказва

    как там, в далечна слънчева страна"...

    Красива ти е зимата-
    и влюбена и топла...
    (Все дефицитни стоки
    за нашето съвремие)
    Дано поне принцесата
    дочака принц напролет.
    На приказката краят
    да е щастлив и весел!

    Честита Нова година, Мари!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...