25 янв. 2011 г., 09:36

Зимно

Поэзия

463 0 1

Сняг - глътка въздух
за уморената вече от нас природа,
свито куче трепне в ъгъла,
зарад студа на зимната порода.

Пухкав звук след стъпките ми лази
и вървя - накъде? Че и без копнеж,
очите ми присвити - пълнят ги снежинки
и топлината ми изстива в скреж.

Сняг - глътка въздух и за мен
трупа, застила на парцали,
а под преспите дишат
сенките на мечтите ми, заспали!

Кое вдъхновение ли ще ги събуди?
Вали! На парцали!
Дали пък малко парещи мисли,
ще стопят снега?... Едва ли.

Тихо белотата се настила,
след стъпките ми звукът отекващо хитрува
и гледам на сцената ледено-унила
как Зимата край хората танцува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0