Зимно
Сняг - глътка въздух
за уморената вече от нас природа,
свито куче трепне в ъгъла,
зарад студа на зимната порода.
Пухкав звук след стъпките ми лази
и вървя - накъде? Че и без копнеж,
очите ми присвити - пълнят ги снежинки
и топлината ми изстива в скреж.
Сняг - глътка въздух и за мен
трупа, застила на парцали,
а под преспите дишат
сенките на мечтите ми, заспали!
Кое вдъхновение ли ще ги събуди?
Вали! На парцали!
Дали пък малко парещи мисли,
ще стопят снега?... Едва ли.
Тихо белотата се настила,
след стъпките ми звукът отекващо хитрува
и гледам на сцената ледено-унила
как Зимата край хората танцува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зора Всички права запазени
