Сняг - глътка въздух
за уморената вече от нас природа,
свито куче трепне в ъгъла,
зарад студа на зимната порода.
Пухкав звук след стъпките ми лази
и вървя - накъде? Че и без копнеж,
очите ми присвити - пълнят ги снежинки
и топлината ми изстива в скреж.
Сняг - глътка въздух и за мен
трупа, застила на парцали,
а под преспите дишат
сенките на мечтите ми, заспали! ...