ДИС (Деа)
284 6437
16 дек. 2020 г., 14:52

Зимно 

  Поэзия
368 5 15

Две парченца небе

разпокъсани вятърът гони.

Сняг в сребристо плете

ръкавички за голите клони.

По стъклата от лед

зима спомен за цвете рисува.

И блести като мед

едно слънце далече изплувало.

Нощем, в мрака студен

на кравайче луната се свива.

Изтъняла съвсем -

бяла, бледа, сама. Самодива

посред черна гора,

в сенки облачни, скрили звездите.

По ефира - тъга

шие с кръпки парцалени дните.

Само снежни пътеки

тичат пряко задрямали къщи.

Обещават на всеки

много топло и бързо завръщане

и утеха позната,

как захвърляш проблеми от сака

щом отвориш вратата...

А зад нея?

                    Лятна обич гореща да чака.

© Деа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??