Зимно
Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед
зима спомен за цвете рисува.
И блести като мед
едно слънце далече изплувало.
Нощем, в мрака студен
на кравайче луната се свива.
Изтъняла съвсем -
бяла, бледа, сама. Самодива
посред черна гора,
в сенки облачни, скрили звездите.
По ефира - тъга
шие с кръпки парцалени дните.
Само снежни пътеки
тичат пряко задрямали къщи.
Обещават на всеки
много топло и бързо завръщане
и утеха позната,
как захвърляш проблеми от сака
щом отвориш вратата...
А зад нея?
Лятна обич гореща да чака.
© Деа All rights reserved.
