Зимно ми е, но не плача, 
лед сковал е моето сърце, 
окови тежки бавно влача, 
стиснал аз в юмрук ръце. 

Зимно ми е ала със здрача, 
падам на суровата земя, 
дошло е време да заплача, 
нощта заглъхна, сякаш онемя. 

Зимно ми е, но сълзи горещи 
леда без жал ще разтопят 
и демоните в мен се борещи,
за всяка грешка ще простят. 

Зимно ми е ,ала вече радостно, 
очи отворих за света красив, 
като бебе малко, жизнерадостно, 
мога аз да съм щастлив!