27.01.2019 г., 23:00  

Зимно ми е...

1.6K 1 0

Зимно ми е, но не плача, 
лед сковал е моето сърце, 
окови тежки бавно влача, 
стиснал аз в юмрук ръце. 

 

Зимно ми е ала със здрача, 
падам на суровата земя, 
дошло е време да заплача, 
нощта заглъхна, сякаш онемя. 

 

Зимно ми е, но сълзи горещи 
леда без жал ще разтопят 
и демоните в мен се борещи,
за всяка грешка ще простят. 

 

Зимно ми е ,ала вече радостно, 
очи отворих за света красив, 
като бебе малко, жизнерадостно, 
мога аз да съм щастлив! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

25 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...