25 дек. 2016 г., 21:01  

Зимно слънце 

  Поэзия » Философская
274 1 1
Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима...
Тя е крадец на свобода, ръжда в мечтите.
Смразява с дъх,докосва с костеливост
и подчинява със коварство без да пита.
Безмилостно реална нахлува тая зима.
Непоносимо жива и осезаема в огледалата.
Съсухрена и вяла като безплодно виме,
оголена, позната,но и непозната... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Все права защищены

Предложения
: ??:??