25.12.2016 г., 21:01  

Зимно слънце

445 1 1

Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки

и самота като сиротна птица хлипа,

когато в нощите осъмвам под осланените завивки,

а дъждове солени  влачат  подир мене дрипи –

 

това са знаците, че се прокрадва зима...

Тя е крадец на свобода, ръжда в мечтите.

Смразява с дъх,докосва с костеливост

 и подчинява със коварство без да пита.

 

Безмилостно реална нахлува тая зима.

Непоносимо жива и осезаема в огледалата.

Съсухрена и вяла като безплодно виме,

оголена, позната,но и  непозната...

 

Избухва в мен една безумна философия –

бранителка на мумифицирани понятия,

издигнали в апотеоз нелепата атрофия

на мисълта вглъбена в стари възприятия.

 

Когато в някой зимен ден изгрее слънце,

то ще изпълни с плът житейската огризка,

тъй  както на харман презряло зрънце,

изпаднало от житен клас, напича ризка.

 

Безценна е сред небесата тая сияйна сфера,

прекрасно вписваща се в зимните контрасти.

Светът е делва в храма на Кибела, а тя – на Диоген фенера,

който в духа ми грее и събужда страсти.

 

Пак мисли като пролетни капчуци

под стряхата на моя  вечен „аз” запяват.

Тъй животворен е гласът на тия звуци!

Не си отивай, мое зимно слънце, да мога

докато сили имам  да те благославям!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...