mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
25 авг. 2007 г., 11:22

Зимно усещане 

  Поэзия
439 0 2

Седя и гледам през стъклото, навън е студ и вятър има.

Подтичва Есента, защото след нея идва баба Зима.

Полека, тромаво, спокойно, тя крачи тежко, уморено.

Отдавна няма птици пойни, а само злато разтопено

навред се стели по земята и по дърветата блести.

На пръсти Есента танцува, след нея Зимата върви.

Помилва златната си внучка и сменя злато със сребро.

Набързо изрисува с четка сребриста моето стъкло.

Какво пък, Зимата и тя обича пъстрите картини,

затуй не спира да рисува от вече толкова години...

Дано ни донесе добро, да не е люта и сърдита,

и с обич чак до Пролетта дантели сребърни да сплита!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??