Зимно усещане
Седя и гледам през стъклото, навън е студ и вятър има.
Подтичва Есента, защото след нея идва баба Зима.
Полека, тромаво, спокойно, тя крачи тежко, уморено.
Отдавна няма птици пойни, а само злато разтопено
навред се стели по земята и по дърветата блести.
На пръсти Есента танцува, след нея Зимата върви.
Помилва златната си внучка и сменя злато със сребро.
Набързо изрисува с четка сребриста моето стъкло.
Какво пък, Зимата и тя обича пъстрите картини,
затуй не спира да рисува от вече толкова години...
Дано ни донесе добро, да не е люта и сърдита,
и с обич чак до Пролетта дантели сребърни да сплита!
© Мария Борисова All rights reserved.
