Златен ключ
Златен ключ
Във куфар стар заключих си мечтите
на тъмно, горе в стария таван,
не даваха покой на дните ми,
нахални, дръзки и без срам.
Животът ми вървеше - попритихнал,
без рифове и без сълзи,
но липсваше една усмивка
и хиляди забравени мечти.
На стар таван, на полюс южен,
те чакаха от мен да ги сваля,
от сребърния прах да ги изчистя
и пак да мога да летя.
Аз днес ги търсих, ала те горките
заспали, като в приказка една,
не ги затрогнаха молбите,
ни жестовете, ни плача.
Умрели бяха, и с целувка даже
не ги събудих за живот,
на стар таван погребах си мечтите,
на стар таван забравих те, Любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
