Златен ключ
Златен ключ
Във куфар стар заключих си мечтите
на тъмно, горе в стария таван,
не даваха покой на дните ми,
нахални, дръзки и без срам.
Животът ми вървеше - попритихнал,
без рифове и без сълзи,
но липсваше една усмивка
и хиляди забравени мечти.
На стар таван, на полюс южен,
те чакаха от мен да ги сваля,
от сребърния прах да ги изчистя
и пак да мога да летя.
Аз днес ги търсих, ала те горките
заспали, като в приказка една,
не ги затрогнаха молбите,
ни жестовете, ни плача.
Умрели бяха, и с целувка даже
не ги събудих за живот,
на стар таван погребах си мечтите,
на стар таван забравих те, Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
