Земята е планетата на хляба.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен –
нали изхранва беден и богат.
Животът диша в него. И е златен
най-клисавият и корав комат.
© Диана Фъртунова Все права защищены