25 янв. 2010 г., 09:09

Златото на поета 

  Поэзия » Философская
749 0 5

 

Във бели рими, във душа лъчиста, 

поетът търси свойта сянка чиста. 

Мечтае за лазура сляп и светъл

и бърза да се слее с мрака ведър.

 

Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва

сърцето си, споено със сълзи.

Кокетно се обръща и нашепва 

за своите вече сбъднати мечти.

 

Поетът търси, търси и не спира

да разпилява вопли и сълзи.

Ще дойде неговата самодива 

и ще го скрие в златните коси... 

 

 

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??