Златото на поета

Poetry » Philosophical

1.1K 0 5

Във бели рими, във душа лъчиста,

поетът търси свойта сянка чиста.

Мечтае за лазура сляп и светъл

и бърза да се слее с мрака ведър.

Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва

сърцето си, споено със сълзи.

Кокетно се обръща и нашепва

за своите вече сбъднати мечти.

Поетът търси, търси и не спира

да разпилява вопли и сълзи.

Ще дойде неговата самодива

и ще го скрие в златните коси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ageorgiev (Андриан Георгиев)

Вдъхновяващо!

2011-05-09T08:56:22+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Дойдох да прочета това хубаво стихотворение! Ако самодивата още не те е
скрила бих желал да те поздравя!

2010-01-25T23:45:16+02:00
paula (Паула Петрова)

Такива са поетите!

2010-01-25T23:05:12+02:00
kokolinna (Каролина Ташкова)

Страхотно стихотворение! И щом поетът пише в "бели рими и в душа лъчиста" определено ще намери свойта "сянка чиста"! Браво!!!

2010-01-25T17:23:19+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Нежен стих!
Поздрави!

2010-01-25T10:56:59+02:00