Jan 25, 2010, 9:09 AM

Златото на поета 

  Poetry » Phylosophy
739 0 5

 

Във бели рими, във душа лъчиста, 

поетът търси свойта сянка чиста. 

Мечтае за лазура сляп и светъл

и бърза да се слее с мрака ведър.

 

Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва

сърцето си, споено със сълзи.

Кокетно се обръща и нашепва 

за своите вече сбъднати мечти.

 

Поетът търси, търси и не спира

да разпилява вопли и сълзи.

Ще дойде неговата самодива 

и ще го скрие в златните коси... 

 

 

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??