Златото на поета
Във бели рими, във душа лъчиста,
поетът търси свойта сянка чиста.
Мечтае за лазура сляп и светъл
и бърза да се слее с мрака ведър.
Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва
сърцето си, споено със сълзи.
Кокетно се обръща и нашепва
за своите вече сбъднати мечти.
Поетът търси, търси и не спира
да разпилява вопли и сълзи.
Ще дойде неговата самодива
и ще го скрие в златните коси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
