20 мая 2007 г., 00:47

Злият поет 

  Поэзия
574 0 6
 

Има (в "Стълкновения")

един зъл поет.

Боже - да бе талантлив,

колкото проклет!


Нито дарба, ни морал

в другите не вижда!

Всекиго ще нагруби

и ще го обижда!


И оценките му все:

"Двойка!", "Единица!",

"Двойката ти е от мен!",

"Минус единица!"


КАзах му:


- Добър поет си,

имаш и акъл!

Но защо си толкоз груб

и си толкоз зъл?!


- Ако бях добър поет,

щях ли тъй да правя?

Ала нямам начин друг

как да се прославя!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми това стихотворение.
  • Много си прав, Забравил! Но стихотворението ми не е за поет във високия смисъл на тази дума, а за някой който просто пише стихове. И понеже и аз мисля че един поет не може да е зъл, в последния куплет малко съм го пооблагородил: уж че е такъв не от злина, а от отчаяние.
  • Поздрав!
  • А и злото покварява душата и я прави неспособна да създава изящни неща, а в това число и поезия. Затова не си струва да се занимаваме с подобни хора, но да им помогнем. Стига да го искат, разбира се.
  • Свят. Който както може, така се прославя.
    Хубавото се запомня, злобното се забравя.

    Поздрав и усмивка.
  • "Зъл поет" е оксиморон - като "дървено желязо".Ако е поет, дори когато е в плен на демоните си, той може да е отчаян, жестоко отчаян,отчаяно жесток, но не зъл.Ако пък е зъл, е зъл човек,не поет.Поетът и злостта са несъвместими.
    Забравил
Предложения
: ??:??