20 мая 2007 г., 00:47

Злият поет

727 0 6
 

Има (в "Стълкновения")

един зъл поет.

Боже - да бе талантлив,

колкото проклет!


Нито дарба, ни морал

в другите не вижда!

Всекиго ще нагруби

и ще го обижда!


И оценките му все:

"Двойка!", "Единица!",

"Двойката ти е от мен!",

"Минус единица!"


КАзах му:


- Добър поет си,

имаш и акъл!

Но защо си толкоз груб

и си толкоз зъл?!


- Ако бях добър поет,

щях ли тъй да правя?

Ала нямам начин друг

как да се прославя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми това стихотворение.
  • Много си прав, Забравил! Но стихотворението ми не е за поет във високия смисъл на тази дума, а за някой който просто пише стихове. И понеже и аз мисля че един поет не може да е зъл, в последния куплет малко съм го пооблагородил: уж че е такъв не от злина, а от отчаяние.
  • Поздрав!
  • А и злото покварява душата и я прави неспособна да създава изящни неща, а в това число и поезия. Затова не си струва да се занимаваме с подобни хора, но да им помогнем. Стига да го искат, разбира се.
  • Свят. Който както може, така се прославя.
    Хубавото се запомня, злобното се забравя.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...