20 мая 2007 г., 00:47

Злият поет

723 0 6
 

Има (в "Стълкновения")

един зъл поет.

Боже - да бе талантлив,

колкото проклет!


Нито дарба, ни морал

в другите не вижда!

Всекиго ще нагруби

и ще го обижда!


И оценките му все:

"Двойка!", "Единица!",

"Двойката ти е от мен!",

"Минус единица!"


КАзах му:


- Добър поет си,

имаш и акъл!

Но защо си толкоз груб

и си толкоз зъл?!


- Ако бях добър поет,

щях ли тъй да правя?

Ала нямам начин друг

как да се прославя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми това стихотворение.
  • Много си прав, Забравил! Но стихотворението ми не е за поет във високия смисъл на тази дума, а за някой който просто пише стихове. И понеже и аз мисля че един поет не може да е зъл, в последния куплет малко съм го пооблагородил: уж че е такъв не от злина, а от отчаяние.
  • Поздрав!
  • А и злото покварява душата и я прави неспособна да създава изящни неща, а в това число и поезия. Затова не си струва да се занимаваме с подобни хора, но да им помогнем. Стига да го искат, разбира се.
  • Свят. Който както може, така се прославя.
    Хубавото се запомня, злобното се забравя.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...