Злоба
731
0
2
Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре,
чудото от пъкъла излиза.
Злобата неумолимо гледа
кой утеха в нея ще намери.
Злобата - мислех, че не я познавам,
но събудих се от нейната милувка.
Злобата, коварна зима,
зад мойто рамо ли наднича?
Злобата не пита, а сполита
като любовта, но не съвсем.
Злобата нежелана е от мен,
но без теб сама остава в мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Луканов Все права защищены
