Feb 20, 2011, 7:46 PM

Злоба 

  Poetry » Phylosophy
544 0 2

Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.

Злобата изяжда ме отвътре,
чудото от пъкъла излиза.
Злобата неумолимо гледа
кой утеха в нея ще намери.

Злобата - мислех, че не я познавам,
но събудих се от нейната милувка.
Злобата, коварна зима,
зад мойто рамо ли наднича?

Злобата не пита, а сполита
като любовта, но не съвсем.
Злобата нежелана е от мен,
но без теб сама остава в мен.

© Борислав Луканов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??