20.02.2011 г., 19:46 ч.

Злоба 

  Поезия » Философска
593 0 2
Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре,
чудото от пъкъла излиза.
Злобата неумолимо гледа
кой утеха в нея ще намери.
Злобата - мислех, че не я познавам,
но събудих се от нейната милувка.
Злобата, коварна зима,
зад мойто рамо ли наднича? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Луканов Всички права запазени

Предложения
  • "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...
  • на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...

Още произведения »