Злободневие

Поэзия

1.4K 1 3

Толкова сме злобни,

намръщени, сърдити.

Толкова сме жалки,

зад фалшиви маски скрити.

Потъваме в

омраза,

завист,

похот,

мъст.

Давим се в ненавист.

Сочим се със пръст.

Забравихме за обич,

честност и смирение.

Останахме без гордост.

А търсим уважение ?!

Мислим, че живеем,

но просто съществуваме.

Дали ще оцелеем?

Докога ще се преструваме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Винаги съм смятала за грешно всичко това - да мразя, да не се усмихвам на хората. Но понякога се и чудя каква е причината хората да са такива, дали някой друг си е играл с чувствата им и са се превърнали в такива. Всеки си има причини. Всъщност човек ще се пребори със залегналото чувство на страх да обича, все някога. След това ще е пречистен, ще се научи да обича и няма да се плаши от последиците. Няма да мрази, защото ще има място само за обич, въпреки самотата и другите негативни чувства, които ще съпътстват душата. Любовта има по-голям обхват и лесно побеждава, има най-голямо значение. Хареса ми! Само да обичаме и няма да мразим, да завиждаме...

2016-06-04T14:25:47+03:00
limeruna (Йоана)

...Останахме без гордост.
А търсим уважение ?!...

Интересен поглед Човек има навика да търси външното одобрение преди да се е постарал да изчисти отвътре, при сърцето, душата, мисълта и съпътстващите ги явления и да се е почувствал добре в кожата си, странно.

2016-05-14T18:47:11+03:00
swestan (Светла Стоименова)

Да!

2016-05-10T15:33:51+03:00