Толкова сме злобни,
намръщени, сърдити.
Толкова сме жалки,
зад фалшиви маски скрити.
Потъваме в
омраза,
завист,
похот,
мъст.
Давим се в ненавист.
Сочим се със пръст.
Забравихме за обич,
честност и смирение.
Останахме без гордост.
А търсим уважение ?!
Мислим, че живеем,
но просто съществуваме.
Дали ще оцелеем?
Докога ще се преструваме?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Малена Todos los derechos reservados
Човек има навика да търси външното одобрение преди да се е постарал да изчисти отвътре, при сърцето, душата, мисълта и съпътстващите ги явления и да се е почувствал добре в кожата си, странно.argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
