10 may 2016, 14:43

Злободневие

  Poesía
1.4K 1 3

Толкова сме злобни,

намръщени, сърдити.

Толкова сме жалки,

зад фалшиви маски скрити.

 

Потъваме в

омраза,

завист,

похот,

мъст.

Давим се в ненавист.

Сочим се със пръст.

 

Забравихме за обич,

честност и смирение.

Останахме без гордост.

А търсим уважение ?!

 

Мислим, че живеем,

но просто съществуваме.

Дали ще оцелеем?

Докога ще се преструваме?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги съм смятала за грешно всичко това - да мразя, да не се усмихвам на хората. Но понякога се и чудя каква е причината хората да са такива, дали някой друг си е играл с чувствата им и са се превърнали в такива. Всеки си има причини. Всъщност човек ще се пребори със залегналото чувство на страх да обича, все някога. След това ще е пречистен, ще се научи да обича и няма да се плаши от последиците. Няма да мрази, защото ще има място само за обич, въпреки самотата и другите негативни чувства, които ще съпътстват душата. Любовта има по-голям обхват и лесно побеждава, има най-голямо значение. Хареса ми! Само да обичаме и няма да мразим, да завиждаме...
  • ...Останахме без гордост.
    А търсим уважение ?!...

    Интересен поглед Човек има навика да търси външното одобрение преди да се е постарал да изчисти отвътре, при сърцето, душата, мисълта и съпътстващите ги явления и да се е почувствал добре в кожата си, странно.
  • Да!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...