Злободневие

Поезия

1.4K 1 3

Толкова сме злобни,

намръщени, сърдити.

Толкова сме жалки,

зад фалшиви маски скрити.

Потъваме в

омраза,

завист,

похот,

мъст.

Давим се в ненавист.

Сочим се със пръст.

Забравихме за обич,

честност и смирение.

Останахме без гордост.

А търсим уважение ?!

Мислим, че живеем,

но просто съществуваме.

Дали ще оцелеем?

Докога ще се преструваме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Винаги съм смятала за грешно всичко това - да мразя, да не се усмихвам на хората. Но понякога се и чудя каква е причината хората да са такива, дали някой друг си е играл с чувствата им и са се превърнали в такива. Всеки си има причини. Всъщност човек ще се пребори със залегналото чувство на страх да обича, все някога. След това ще е пречистен, ще се научи да обича и няма да се плаши от последиците. Няма да мрази, защото ще има място само за обич, въпреки самотата и другите негативни чувства, които ще съпътстват душата. Любовта има по-голям обхват и лесно побеждава, има най-голямо значение. Хареса ми! Само да обичаме и няма да мразим, да завиждаме...

2016-06-04T14:25:47+03:00
limeruna (Йоана)

...Останахме без гордост.
А търсим уважение ?!...

Интересен поглед Човек има навика да търси външното одобрение преди да се е постарал да изчисти отвътре, при сърцето, душата, мисълта и съпътстващите ги явления и да се е почувствал добре в кожата си, странно.

2016-05-14T18:47:11+03:00
swestan (Светла Стоименова)

Да!

2016-05-10T15:33:51+03:00