15 мар. 2013 г., 20:24

Злощастен век - 1913-2013 г., фатална дата - 16.06.1913 г.

761 0 0
След петстотин години робство възкръстна пак един народ, жадуващ за щастлив живот, изпълнен с гордост и достойнство!
И той за тридесет години държавата си изгради, с труда си дружен подреди цъфтящи ниви и градини!
Но труден бе за него пътя,  защото някъде навън живееха в кошмарен сън останалите в робство братя!
За тях бе мисълта му братска, за тях напъна мишци той и хвърли се в неравен бой за да сломи властта тиранска!
И устремът му безпределен геройства славни съгради, но не можа да победи съюзнишкия нрав неверен!
Дойде фаталната година - тринадесетата поред! Тя устрема му спря напред и с вярата му го размина!
И пак коварната съдба на труден избор го обрече, към катастрофи го повлече и в изтребителна борба!
Наложиха му чужди сили жесток диктат, окови нови, та паметта му да забрави дедите му що са творили!
Опита се да се изправи, но падна под ботуш червен и дълго беше усмирен, привързан със вериги здрави!
Започнаха да го разделят, историята му смениха - вековни ценности убиха - безпаметен да го направят!
Откъснаха го от земята, която даваше му сила, която беше му закрила и майчица за него свята!
И той забрави всичко ценно, оставено му от дедите, посланията на светците - да пази името си древно!
Но въпреки това изплува, от този мрак,от тази бездна - за светло бъдеще прогледна, обхванат от надежда нова!
Към новите лъжеводачи той беше твърде доверчив - към идеала им фалшив, та прехода му се затлачи!
И той реши, че иска вече съдбата своя да поеме - верните решения да вземе, за да отиде надалече!
И с този век злощастен да приключи за да навлезе в нов век, по-щастлив, където силен, мъдър, прозорлив, Божествена подкрепа да получи!  
05.03.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...