4 янв. 2008 г., 15:10

Злостен памфлет

843 0 1
О, Учителю, прощавай -
не знаех, че това си Ти.
Смили се Ти над мен, аз съжалявам -
искам с Теб отново пак аз да се рея
във Вечните Ти Истини.

Защото Ти си този, когото Той избра -
да страда, да се мъчи,
да се откаже от земните блага.

С проникновение и сила,
с мускули, манипулация,
здраво стискайки Меча Господен -
да проправя път за Истинската Истина.
Във мраз и глад,
във дни на лудост и тъга Вселенска,
сам, почти премазан,
от Кръст, по твоя воля носен,
с ум замъглен - но не от дрога,
Ти пак ще ни научиш, ще посочиш -
Ето!!! Тя е Истинската Истина!

И ще ни преведеш Ти -
жалки деградирали отрепки,
без възпитание и чувства,
без страх от Теб, висшестоящи,
без смирение пред Неговото слово -
ще поведеш ти Своята войска -
безстрашна, вярна Теб до смърт -
в битка Истинска, срещу, против -
всяка друга истина.

След Теб и потоп!

Но аз от Правилния път избягах,
възприех странно някак си
и други, лоши и безумни - лъжливи истини.
Сгреших. Прогледнах.

Блажени са слепците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Тихомиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А дали пък с това 'проглеждане' не си си затворил очите...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...