11 мая 2011 г., 00:11

Зловещата перверзия на ежедневието помежду ни

1.2K 0 5

зловещата перверзия

на ежедневието помежду ни:
образите

се допълват

със спъваща в устата лекота

конете на илюзиите са силни

а пролетта едва сега започва

плюенето на отрова - за напреднали

чадърите

ни служат
за прерязване на вени трупове
и пазене

от жестове

от другости

от собствените ни тела

(не, аз не ги познавам и оставям да ме навали)
все толкова тръпчиви календарни дни

дъхът се спира пред стъклото

и тогава виждам

че гещалтът

се затваря

като око на гълъб

и разбирам
колко много аз съм питър пан

колко много той е капитан хук

P.S.
вися безпомощно на куката

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гещалтът винаги оправя нещата
  • Валери потърка муцуната на стария котарак и отпи малка глътка от стогодишния коняк на баба си...
    си
    сте
    висенето е за избрани
  • браво, котако...
  • Впечатлена съм!Отдавна не бях чела нещо толкова добро и многопластово!
  • Уоу. Четох ти и камъчето изплюто...Доста съм впечатлена. Това специално доста добри образи, психология и философия-достатъчни, за да ме заинтригува,както и ритъм...Обещавам да се върна довечера да те почета

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...