May 11, 2011, 12:11 AM

Зловещата перверзия на ежедневието помежду ни

  Poetry » Other
1.2K 0 5

зловещата перверзия

на ежедневието помежду ни:
образите

се допълват

със спъваща в устата лекота

конете на илюзиите са силни

а пролетта едва сега започва

плюенето на отрова - за напреднали

чадърите

ни служат
за прерязване на вени трупове
и пазене

от жестове

от другости

от собствените ни тела

(не, аз не ги познавам и оставям да ме навали)
все толкова тръпчиви календарни дни

дъхът се спира пред стъклото

и тогава виждам

че гещалтът

се затваря

като око на гълъб

и разбирам
колко много аз съм питър пан

колко много той е капитан хук

P.S.
вися безпомощно на куката

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гещалтът винаги оправя нещата
  • Валери потърка муцуната на стария котарак и отпи малка глътка от стогодишния коняк на баба си...
    си
    сте
    висенето е за избрани
  • браво, котако...
  • Впечатлена съм!Отдавна не бях чела нещо толкова добро и многопластово!
  • Уоу. Четох ти и камъчето изплюто...Доста съм впечатлена. Това специално доста добри образи, психология и философия-достатъчни, за да ме заинтригува,както и ритъм...Обещавам да се върна довечера да те почета

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...