зловещата перверзия
на ежедневието помежду ни:
образите
се допълват
със спъваща в устата лекота
конете на илюзиите са силни
а пролетта едва сега започва
плюенето на отрова - за напреднали
чадърите
ни служат
за прерязване на вени трупове
и пазене
от жестове
от другости
от собствените ни тела
(не, аз не ги познавам и оставям да ме навали)
все толкова тръпчиви календарни дни
дъхът се спира пред стъклото
и тогава виждам
че гещалтът
се затваря
като око на гълъб
и разбирам
колко много аз съм питър пан
колко много той е капитан хук
P.S.
вися безпомощно на куката
© Питър Хайнрих All rights reserved.