18 дек. 2012 г., 15:14

Змей Горянин 

  Поэзия
1740 0 22

 

 

Не! Не е измислен! Но в тайна скрит е!

Единствено аз знам, че съществува.

Пристига нощем, щом заспят щурците,

и като страшна болест в вените върлува!

 

Неканен, властен вмъква се в съня ми,

открадва ме и вдън гори ме носи,

в тревите ароматни ме полага

и жадно ме връхлита - гола,боса.

 

Не пита! Знае! Мисли разсъблича!

Желания разхвърля! Диво шепне!

Раздира съвести! И лудо ме повлича

и потопява в тайни, тъмни бездни!

 

И хищно, страстно влива се в кръвта ми -

пожари пали и ги потушава!

Безсрамно с устни пие от гръдта ми -

унищожава ме и пак ме съживява!....

 

Нощта си тръгва бясна, ненаситна!...

И пак да ме открадне обещава...

И лудост е, аз знам, и наркотик е!...

Но само мой! На никой го не давам!!

© Светла Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??