Змей Горянин
Не! Не е измислен! Но в тайна скрит е!
Единствено аз знам, че съществува.
Пристига нощем, щом заспят щурците,
и като страшна болест в вените върлува!
Неканен, властен вмъква се в съня ми,
открадва ме и вдън гори ме носи,
в тревите ароматни ме полага
и жадно ме връхлита - гола,боса.
Не пита! Знае! Мисли разсъблича!
Желания разхвърля! Диво шепне!
Раздира съвести! И лудо ме повлича
и потопява в тайни, тъмни бездни!
И хищно, страстно влива се в кръвта ми -
пожари пали и ги потушава!
Безсрамно с устни пие от гръдта ми -
унищожава ме и пак ме съживява!....
Нощта си тръгва бясна, ненаситна!...
И пак да ме открадне обещава...
И лудост е, аз знам, и наркотик е!...
Но само мой! На никой го не давам!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Илиева Все права защищены
