Според някои легенди в самодиви се превръщат най- грешните жени, които не са желани нито на земята, нито на небето.

Той вечер свлича змеевата кожа, 
две уморени длани са крилата.
Аз самодивската премяна пак ще сложа,
за да танцувам цяла нощ в душата му.

Бях волна, сур елен ми беше верен
и вълчи ставаха понякога очите ми.
Но той дойде на хорището - черен,
жив демон - и светът утихна.

Луната се удави във очите му,
смълча се вятърът, приседна в клоните.
Звездите любопитни се изсипаха
по люспите му - сякаш златна броня.

В нозете му положих своята дреха.
Да бъда негова сама орисах.
Ни в Рая, ни във Ада ме приеха
и змейова ще съм - ако ме иска.

април '2019
гр. Пловдив