Apr 17, 2019, 10:19 PM

Змейова невеста

  Poetry » Love
706 1 0

Според някои легенди в самодиви се превръщат най- грешните жени, които не са желани нито на земята, нито на небето.

 

Той вечер свлича змеевата кожа, 
две уморени длани са крилата.
Аз самодивската премяна пак ще сложа,
за да танцувам цяла нощ в душата му.

 

Бях волна, сур елен ми беше верен
и вълчи ставаха понякога очите ми.
Но той дойде на хорището - черен,
жив демон - и светът утихна.

 

Луната се удави във очите му,
смълча се вятърът, приседна в клоните.
Звездите любопитни се изсипаха
по люспите му - сякаш златна броня.

 

В нозете му положих своята дреха.
Да бъда негова сама орисах.
Ни в Рая, ни във Ада ме приеха
и змейова ще съм - ако ме иска.


април '2019
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Драгнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....