12 нояб. 2006 г., 14:46

Змийски нощи 

  Поэзия
622 0 5
Змийски нощи...
В блузата ми вятърът се буди
с писък на дете.
И разхвърля есен пеперуди
със опърлени крилле.
Змийски нощи...
Чаках, дълго чаках,
зими и лета...
И изстина, стана лепкав мракът
от вина и самота.

И събличам старата си кожа,
мръсна от следи,
изтъняла от пълзене в нощите,
в чужди самоти...

Вятърът окъпва новото ми тяло,
дава ми крила,
после... после Бог ме благославя
и ... събуждам се жена.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??