Змийски нощи... В блузата ми вятърът се буди с писък на дете. И разхвърля есен пеперуди със опърлени крилле. Змийски нощи... Чаках, дълго чаках, зими и лета... И изстина, стана лепкав мракът от вина и самота.
И събличам старата си кожа, мръсна от следи, изтъняла от пълзене в нощите, в чужди самоти...
Вятърът окъпва новото ми тяло, дава ми крила, после... после Бог ме благославя и ... събуждам се жена.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.