Змийски нощи
Змийски нощи...
В блузата ми вятърът се буди
с писък на дете.
И разхвърля есен пеперуди
със опърлени крилле.
Змийски нощи...
Чаках, дълго чаках,
зими и лета...
И изстина, стана лепкав мракът
от вина и самота.
И събличам старата си кожа,
мръсна от следи,
изтъняла от пълзене в нощите,
в чужди самоти...
Вятърът окъпва новото ми тяло,
дава ми крила,
после... после Бог ме благославя
и ... събуждам се жена.
В блузата ми вятърът се буди
с писък на дете.
И разхвърля есен пеперуди
със опърлени крилле.
Змийски нощи...
Чаках, дълго чаках,
зими и лета...
И изстина, стана лепкав мракът
от вина и самота.
И събличам старата си кожа,
мръсна от следи,
изтъняла от пълзене в нощите,
в чужди самоти...
Вятърът окъпва новото ми тяло,
дава ми крила,
после... после Бог ме благославя
и ... събуждам се жена.
© Румяна Славкова All rights reserved.
