Знаеш ли какво е отвътре,
не е болка, дори не боли,
нещо друго душата раздърпва,
не е рана, дори не кърви?
Знаеш ли какво е да искаш,
живота си в миг да прекъснеш,
да бръкнеш навътре със пръсти,
сърце да изтръгнеш, да късаш?
Знаеш ли какво е да плуваш,
във чужда житейска помия,
с мълчание мир да купуваш,
докато с огън главата ти трият?
Знаеш ли какво е да гълташ,
парчетата чужда вина,
с омраза в стената да блъскаш,
залъгвайки в тебе глада?
Знаеш ли какво е ДА БЪДЕШ,
когато друг ти гаси светлината
и сам да се бориш, да зъзнеш,
да опазиш във теб любовта, добрината?
По-добре не разбирай...
© Деян Димитров Все права защищены