Apr 1, 2007, 4:59 PM

Знаеш ли ?

  Poetry
893 0 6

 

Знаеш ли какво е отвътре,

не е болка, дори не боли,

нещо друго душата раздърпва,

не е рана, дори не кърви?

 

Знаеш ли какво е да искаш,

живота си в миг да прекъснеш,

да бръкнеш навътре със пръсти,

сърце да изтръгнеш, да късаш?

 

Знаеш ли какво е да плуваш,

във чужда житейска помия,

с мълчание мир да купуваш,

докато с огън главата ти трият?

 

Знаеш ли какво е да гълташ,

парчетата чужда вина,

с омраза в стената да блъскаш,

залъгвайки в тебе глада?

 

Знаеш ли какво е ДА БЪДЕШ,

когато друг ти гаси светлината

и сам да се бориш, да зъзнеш,

да опазиш във теб любовта, добрината?

По-добре не разбирай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудни стихове.С обич.
  • Благодарности.
  • страхотно е,допада ми ...браво
  • Монго вълнуващи, изпълнени със страст-явно си такава натура- не я подтискай- живей смело и Веселената ще ти се усмихне в отговор!
    А краят е направо разбиващ!!!!!Невероятен е-там е най-голямата сила според мен!Толкова си яростен и толкова доброта носиш същевременно-това съчетание е завладяващо!
  • Знаем разбира се!
    Но ,силният за това бил силен,защото можел да прости!
    Поздравления за силния стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...