18 мар. 2007 г., 14:47

Знаеш ли...

788 0 2
Знаеш ли,
че всеки път,
когато ти си тръгваш,
аз плача,
миг след миг,
час след час...

Знаеш ли,
че всеки път,
когато плача,
част от моето сърце умира...

Знаеш ли,
че всеки път,
когато част от сърцето ми умира,
един спомен си отива,
остава във вечността...

Знаеш ли,
че всеки път,
когато заспивам виждам теб
и отново се влюбвам,
и не искам да се будя...

Знаеш ли,
че всеки път,
когато се будя,
аз оставам сама,
сама с празнотата в моята душа...

Знаеш ли,
че всеки път,
когато оставам сама,
аз се страхувам
и се питам дали ще се върнеш някога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДиаНа Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар чувството да е тъжно...стихотворението е много сполучливо!
  • Прекрасно е ! Силно въздействащо . Направо изтръпнах . Браво !

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...