25 февр. 2009 г., 07:51

Знаеш ли

1.1K 1 19

Пролетта със бяло-розово
мие цялата земя.
Вчера като бях на лозето,
знаеш ли какво видях?

Сбърка вятърът посоките
и се
качи на върха,
да погледне отвисоко -
докъде ли е света?

Нищо не видя. Заслиза пак,
ха натука, ха натам!
На момичета под ризите.
Смяташ, лошо му е там!?

После се изгуби. Чули го
в нивите - от цвят на цвят,
да разправя как е хубаво,
да си жив на този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, благодаря!
  • "да разправя как е хубаво,
    да си жив на този свят."

    Хубаво е Райсън...
    То май само това удоволствие ни остана - да сме живи
  • Чудесно настроение създаваш!!!
  • Е, при такива отзиви - как да не пуска човек още стихчета!
    Искрено благодаря. На всички. Поотделно.
    Черпенето - може и заедно)))
    Бъдете!
  • Райчо, добре написано.

    Но не разбирам защо "Заслиза пак". демек това "пак" ми се чини излишно.

    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...