24 нояб. 2005 г., 20:45

знаеш ли?

1.3K 0 2
знаеш ли защо вали?
знаеш ли защо цветята вехнат?
знаеш ли защо звездите липсват?
знаеш ли защо вятърът е топъл?
знаеш ли защо морето е студено?
знаеш ли защо лятото скърби?

вали защото небето тъгува
тъгува по любовта ни
любовта ни която пътува
чрез мечти и надежди
надежди за нашите срещи

цветята вехнат защото
в градината на самотата
с тъга ги поливам
със сълзите които сама събирам
и заради тебе проливам

звездите ги няма защото падат
със всяко мое отправено желание
със всяка изречена на глас мечта
да почувствам твоето тяло
докосване, глас, целувка... любовта

вятърът е топъл защото пожелах
с топлината на сърцето ти да ме докосваш
с топлината на устните си да ме целуваш
с топлината на любовта ти да ме прегръщаш
въпреки че не си до мен.. всеки ден...

морето е студено защото се пълни от моите сълзи
защото реката която се влива във него
извира от душата на любов неизживяна
и все пак живее и тлее
в погълнато от скръб сърце

а лятото...
то просто тъгува
защото любовта ни
е хем споделена
хем не е..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невеорятно красиво и чувствено!
  • мн е хубаво!написано е с мн чувство личи си!!!6 от мен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...