2 мая 2012 г., 09:57

Знаеш ли?

1.5K 0 5

Знаеш ли какво е да те няма?

Болката от утрешния ден.

Знаеш ли за дупката голяма,

вместо сърце която бие в мен?

 

Знаш ли какво е да ми липсваш?

В пресъхнали от плач очи

вече да не се съзира мисъл,

нито очакване за утре да личи.

 

Знаеш ли какво е да те чакам?

Война, която е загубена.

Сърце, което много дълго плака,

душа, която е погубена.

 

Знаеш ли какво е да те искам?

Глътка въздух под водата.

Но морето бурно плиска,

не успявам да надигна си главата.

 

Знаеш ли какво е да си нужен?

Слънцето за крехко цвете.

Но господарят на небето не е длъжен

за малкото стебло да свети...

 

01.05.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стрелчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пък благодаря, че не се засегна и прие тази малка добавка като градивна критика. По това се познава истинския творец и аматьора, който си мисли, че никога не би сгрешил.
  • Благодаря на всички,за коментарите и милите думи.Специална благодарност на теб Яна,много е хубаво,когато има кой да те насочва в правилната посока
  • Не го променяй. Страхотно е! Поздрав
  • Много ми хареса!
    Поздрав, Петя!
  • Много е хубаво, но пробвай да оправиш ритмиката, защото има известно разминаване на места, например:

    Знаеш ли какво е да те няма?
    Болката от утрешния ден.
    Знаеш ли за дупката голяма,
    зинала от болка вътре в мен?
    - това е само пример, за да усетиш как звученето се променя и балансът се запазва

    Пишеш страхотно, браво! Една шестичка имаш от мене!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...