14 апр. 2020 г., 20:30

Знаеш ли?

2.1K 5 3

Изгубих се,

не знам как успях.

Отново паднах там,

отново ме погълна тихата буря.

Нито топло, нито студено,

едно такова,

никакво,

чувство ме обзема.

Свикнах,

научих се да свиквам,

да вървя без да усещам допира, нищо.

Научих се да не усещам как потъвам с всяка изминала стъпка -

надолу и надолу,

да не усещам течащитете по повърхността изтинали сълзи,

да преглъщам буцата, спираща дъхa,

свикнах.

 

А знаеш ли как не желая да свиквам,

как бленувам да ме хванеш с топлата си длан и да ми споделиш от топлината си,

да ме прегърнеш?

 

Знаеш ли как аз те искам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...