14 апр. 2020 г., 20:30

Знаеш ли?

2.1K 5 3

Изгубих се,

не знам как успях.

Отново паднах там,

отново ме погълна тихата буря.

Нито топло, нито студено,

едно такова,

никакво,

чувство ме обзема.

Свикнах,

научих се да свиквам,

да вървя без да усещам допира, нищо.

Научих се да не усещам как потъвам с всяка изминала стъпка -

надолу и надолу,

да не усещам течащитете по повърхността изтинали сълзи,

да преглъщам буцата, спираща дъхa,

свикнах.

 

А знаеш ли как не желая да свиквам,

как бленувам да ме хванеш с топлата си длан и да ми споделиш от топлината си,

да ме прегърнеш?

 

Знаеш ли как аз те искам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...