14 abr 2020, 20:30

Знаеш ли?

  Poesía
2.1K 5 3

Изгубих се,

не знам как успях.

Отново паднах там,

отново ме погълна тихата буря.

Нито топло, нито студено,

едно такова,

никакво,

чувство ме обзема.

Свикнах,

научих се да свиквам,

да вървя без да усещам допира, нищо.

Научих се да не усещам как потъвам с всяка изминала стъпка -

надолу и надолу,

да не усещам течащитете по повърхността изтинали сълзи,

да преглъщам буцата, спираща дъхa,

свикнах.

 

А знаеш ли как не желая да свиквам,

как бленувам да ме хванеш с топлата си длан и да ми споделиш от топлината си,

да ме прегърнеш?

 

Знаеш ли как аз те искам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...