14 abr 2020, 20:30

Знаеш ли?

  Poesía
2.1K 5 3

Изгубих се,

не знам как успях.

Отново паднах там,

отново ме погълна тихата буря.

Нито топло, нито студено,

едно такова,

никакво,

чувство ме обзема.

Свикнах,

научих се да свиквам,

да вървя без да усещам допира, нищо.

Научих се да не усещам как потъвам с всяка изминала стъпка -

надолу и надолу,

да не усещам течащитете по повърхността изтинали сълзи,

да преглъщам буцата, спираща дъхa,

свикнах.

 

А знаеш ли как не желая да свиквам,

как бленувам да ме хванеш с топлата си длан и да ми споделиш от топлината си,

да ме прегърнеш?

 

Знаеш ли как аз те искам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...