14 abr 2020, 20:30

Знаеш ли?

  Poesía
2.1K 5 3

Изгубих се,

не знам как успях.

Отново паднах там,

отново ме погълна тихата буря.

Нито топло, нито студено,

едно такова,

никакво,

чувство ме обзема.

Свикнах,

научих се да свиквам,

да вървя без да усещам допира, нищо.

Научих се да не усещам как потъвам с всяка изминала стъпка -

надолу и надолу,

да не усещам течащитете по повърхността изтинали сълзи,

да преглъщам буцата, спираща дъхa,

свикнах.

 

А знаеш ли как не желая да свиквам,

как бленувам да ме хванеш с топлата си длан и да ми споделиш от топлината си,

да ме прегърнеш?

 

Знаеш ли как аз те искам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...